„Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и невинността, дори напротив. В „Животните нямат бащи“ откриваме фин психологизъм, който изследва не какви сме, а защо сме такива. Кое ни кара да се чувстваме недостатъчни и ни прави трудни за обичане; как сме допуснали „тиранията да се превърне в навик“, как невниманието към детайла на ежедневните битки ражда пукнатини в сърцето.“

Ренета Бакалова