„Юли“ на Никола Радков представя една прелюбопитна картина на света. Всъщност светът свърши. Хубаво. Нищо не може да продължава вечно. Какво ще направиш? Няма общество, с което да се съобразяваш. Съседи, които да се оплакват от шума. Лято е.

Можеш да се изпичаш по цял ден на терасата и да празнуваш в името на свободата всяка вечер. Поне докато не свършат запасите, или те не дойдат за теб. Което няма да е скоро. Нали?

Или можеш да се опиташ да подсигуриш бъдеще за себе си и всеки, който желае такова. Но Не! Трябва да копнееш единствено и само за миналото, което вече си изгубил. Давай тогава. Опитай се да се върнеш. Нека видим как ще стане това.