Десетгодишният Питър Форчън, героят на детския и не толкова детски кратък роман „Сънища наяве“, обича да седи и да фантазира, да бленува, да мечтае, да се унася в това, което не е нито фантазия, нито мечта, нито блян, а точно сън наяве – състояние, в което момчето си представя с абсолютен реализъм, че е разменил тялото си с това на котка, или на бебе, в което съществуват неща като „изчезващ крем“ и „магическа пръчка“, позволяващи на човек да изчезне или да се превъплъти в нещо друго.

Познато може би на всяко дете – и на всеки възрастен, не забравил, че е бил дете – това състояние е доведено от неповторимото перо на Иън Макюън до своя логичен завършек и превърнато в неподлежаща на съмнение истина. А след всичките си експерименти малкият Питър, озовал се в тялото на вече пораснал младеж, ще изживее още едно приключение – ще познае любовта.