Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603–1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата.

Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшята и самураят. В гравюрите на Хокусай обаче се появяват и хората от народа – селяни, рибари, дърводелци, ковачи. Чрез съпоставянето на образи от изкуства, използващи различни изразни средства, класическата японска култура се представя като достояние на целия японски народ. В този смисъл гравюрата може да се разглежда като визуален израз на идеите на японския нативизъм – идеи, които ще се превърнат през следващия период в основа на националната идентичност и изграждането на националната държава

Ценното издание „Японската гравюра укийо-е“ на япониста Братислав Иванов може да бъде разделено условно на две части: първата дава обща представа за Япония и историческия контекст, в който се формира японската градска култура; във втората се разглеждат различни аспекти на гравюрата укийо-е. Тя е част от японската градска култура, която достига своя разцвет през втората половина на периода Едо (1603–1867). Град Едо (дн. Токио) се превръща не само в център на реалната власт, но и в културно средище. Радостите от ежедневието на градските жители – женската хубост, секса, театралните зрелища, турнирите по сумо и т.н. намират отражение в поезията и театъра, но особено ярко в изобразителния стил укийо-е, включващ рисунки и гравюри. Укийо буквално означава плаващ, ефимерен свят, но реалният смисъл, който се влага в него е светът (животът) тук и сега. Животът е ефимерен и трябва да бъде изживян пълноценно и с радост. Укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, типични за градската култура на Едо. Характерно за представителите на този стил е създаването на картини от поредиците хубавици, шюнга (еротични картини) и портрети на актьори от кабуки театъра. Най-известният представител на този стил – Кацушика Хокусай – внася в него нов елемент, като превръща укийо-е от изкуство, фокусирано основно върху портрети, в стил ориентиран към непортретната тематика – пейзажи, растения, животни.  

Настоящото издание проследява не само развитието на японската гравюра, но и различните периоди от историята на Страната на изгряващото слънце, градовете, замъците, пътищата и транспорта през периода Едо, а също и светоусещането на японеца и неговите основни ценностни ориентири: истина, добро, красота. В „Японската гравюра укийо-е“ са подробно представени и  централните теми и художествени средства при укийо-е. Наред с всичко останало, част от големите достойнства на изданието са дълбоките познания на автора и богатият илюстративен материал, който дава възможност на читателите да се докоснат до това красиво изкуство. 

♦  ♦  ♦

Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология. Завършил е специалността „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и е специализирал в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество книги и статии посветени на японския език и японската писменост, а също на поредица преводи на класическа японска поезия. Сред последните му трудове е „27 шедьовъра“ от Хокусай. Иванов е първият преподавател по класически японски език в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2009 г. е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България.