„Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно – за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит е там, въпреки че текстът пази спрямо него теоретична дистанция. Защото Явор Гърдев от първа ръка знае как се актуализира и на какви рискове е изложена властта, чрез която режисьорът мобилизира текста, актьорите, публиката и дори външната среда на едно представление. Именно това привилегировано знание в първо лице му позволява да види дефицитите на теориите, които работят с плоско и само негативно понятие за „власт“ и които схващат властта изцяло като външна принуда, която е изначално несправедлива и трябва да бъде отхвърлена. През въпроса за властта на театралния режисьор той се опитва да изгражда една по-цялостна философия на властта, която е и философия на свободата. Гърдев през философия на театъра разгръща по-цялостен философски проект. Той прави философия. И това може само да бъде приветствано.“ - Проф. д-р Димитър Вацов

„В българското театрознание няма труд, който да предлага толковa богат интердисциплинарен поглед към феномена режисура. Дисертацията може да бъде назована и „Режисьорът и философията на властта“. Изводите, до които стига тази философия на Гърдев фиксират режисурата като упражняване на власт, суверенна, персонално завоювана и експертно удържана, дисперсно изразена и отложена, винаги изказана през перформативността на езика и безусловно отелесена и озвучена в живото съществуване на режисьора-индивид. Явор Гърдев безспорно е автор на оригинално академично изследване, категорично интердисциплинарно по своя характер, което демонстрира високите степени на сложност, в която може да бъде мислен театърът и режисурата.“ - Проф. д-р Венета Дойчева

„Режисьорската работа в продължение на години, която Явор Гърдев има зад гърба си, го отвежда до проучване, изследване и анализ на една много експлоатирана, както в театралните полета, така и изобщо в публичността тема, а именно тази за властовия статут на режисьора в модерния театър, където исторически се появява тази фигура. Той обаче я поставя в една много различна, интересна и продуктивна перспектива. Изважда я едновременно от историко-театроведския дискурс, както и от собствено методологическите усилия на режисьорите да рефлектират и систематизират теоретически отношенията си (особено) с актьорите в процеса на възникване на артефакта. Той я разполага в една интердисциплинарна обяснителна понятийна мрежа, захваща я в тази мрежа, в която, докато я изгражда, практически непрекъснато сменя гледната точка. Тази смяна, погледната откъм нейната система на провеждане, е изцяло игрова. Лека. Бих казала дори, че той в тази „игра“ изпитва, подлага на интердисциплинарен натиск избраната тема с любопитство, сякаш за да провери доколко тя може да издържи този натиск. И в крайна сметка на финала се оказва, че да, тя не само може да издържи интердисциплинарния натиск, но и той е много продуктивен в нейното осмисляне.“ - Проф. Виолета Дечева, д.н.

„Темата отваря примамлива врата към изключително интересен, многолик, антично-древен, но същевременно и живо-пулсиращ актуален възел от поне три разнородни, ала сплетени наедно съставки: властта и суверенитета като основополагащи компоненти на „обществения договор“ и режисурата като арт-инструмент при интерпретиране на властта и суверенитета, при тяхното вграждане в спектакъла, тяхното анализиране (разнищване) от въображението на режисьора, за да бъдат поднесени на зрителите от сцената или екрана. Т.е. същинската задача и цел на това изследване е да освети от индивидуалната гледна точка на един режисьор с много богат и разнообразен театрален опит сложната, нееднородна и нееднозначна триада, върху която се крепи, битува, оцелява или триумфира индивидуалният творчески процес.“ - Проф. Божидар Манов, д.н.

„Намирам понятието за „процесуална перформативност“ за една от важните находки на труда, която може да се използва и отвъд сферата на театралното. Процесуалната перформативност позволява режисьорската власт да се разкрие като отложена власт.“ - Доц. д-р Дарин Тенев