Книгата „Властта на театъра: За пренасочването на националната идентичност“ се занимава с връзката между националната идентичност и театърa като цялостна социално-символна практика. В нея се търси отговор на въпроса как театърът участва в изграждането на националната идентификация от създаването на модерната българска държава до установяването на комунистическия режим в България през 1944 г., но и как театърът е използван за нейното пренасочване от комунистическата партия и държава до 1989 г. Обяснява се защо „Молиер по неволя трябвало да вземе участие в нашата черковна борба“, защо ръката на Н. О. Масалитинов става „вълшебна“ и как така Вазовите хъшове може да бъдат дори петдесетгодишни.