„Успоредни животописи II“ на Плутарх съдържа три нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време, и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, са поставени на културно-историческата сцена от ранната атинска демокрация до късната римска република.

Освен образец за художествено качество животописите са и неоценим извор за живота и характера на първите гръцки и римски законодатели, на прославени държавници и военачалници. И колкото по-дълбоко навлиза в реалността на житейските им пътища, толкова по-високо Плутарх поставя стандарта на бъдещата европейска белетристика. Защото големи наративи – от историческите драми на Шекспир до „Животът на безславните мъже“ на Фуко, – следвайки или противопоставяйки се на Плутарховия образен свят, са допринасяли за оформянето на интелектуалните, нравствените и естетическите ценности на съвременната европейска цивилизация.

С три двойки животописи (на Тимолеон – Емилий Павел, Пир – Марий и Лизандър – Сула) българският читател пристъпва в света на шестима славни държавни мъже, белязали съдбата на своите народи. Амбициозни победители във военни битки, честолюбиви политици с незавиден житейски крах или обичани народни водачи, техните личности, живо и колоритно описани, се превръщат в надежден ориентир за качествата на държавника и в наше време.