Тери Пратчет пише първата си история, когато е едва на 13 години. Изкараните пари му стигат само да си купи пишеща машина втора ръка, а останалото е история... Дали още тогава е осъзнавал съдбовността на тази последователност от действия, ще е трудно да преценим, но едно е сигурно – днес можем да се насладим на още една история от Света на Диска и от поредицата „Градската стража“.

„Смрък“ е последната хумористична книга от епоса за Стражата и ще ви накара едновременно да избухвате в смях, да отронвате драматично сълза и да се възхищавате на дълбочината ѝ. Наистина заслужава прочитане. И тук фокусът пада върху Самюел Ваймс като основно действащо лице. Командирът от Градската стража на Анкх-Морпорк е в отпуск. Полицай на почивка? Да, едва ли... Ясно е, че ченге не може да отиде на почивка, без да се натъкне случайно поне на един труп. Или повече.

Тайнствено убийство на гоблин.

Гоблини? Миризливи, крадливи гоблини, които живеят като диваци? Може би трябва по-задълбочено да проучим гоблинското разбиране за света и да ги опознаем – същото осъзнава и Ваймс. Командирът се впуска в преследване на онези, които са убивали и заробвали гоблини. Оказва се, че гоблините съвсем не са тези презрени същества, за които света ги е мислел.

Романът поставя въпроса за полицейските правомощия и пределите на закона. Ще видим великия Сам Ваймс гневен като никога досега, готов да се опълчи на всяко ограничение в своето търсене на справедливост.

• Колко морал има в закона?
• Трябва ли да съществува закон, който не е еднакъв за всички?
• Колко запознати сте с акото във всичките му форми и от всякакъв произход?
• Какво ни кара да осъждаме различните от нас?
• До къде ни водят действията, плод на добри намерения?

Изтънчен хумор, умели шеги и осмиване на глупостта и невежеството – сър Тери Пратчет ще ни припомни разликата между добър и страхотен писател.

Общоизвестно е, че всяко ченге в отпуск открива поне един труп още преди да си разопакова багажа.

Командир Сам Ваймс от Анкх-морпоркската градска стража отива на почивка в приятната и невинна провинция. Само че на него не може да му се размине просто с един труп в гардероба. По-скоро са купища... и едно старо престъпление, по-ужасно от убийство.

Той е извън юрисдикцията си, в съвсем небрано лозе, без сандвичи с бекон, сериозно възпрепятстван и изваден от равновесие. Но никога без хъс. Където има престъпление, трябва да има улики, трябва да има преследване и трябва да има наказание.

Казват, че накрая всички грехове се опрощавали.

Да, ама не съвсем всички...