Защо войната срещу рака се провали и защо е редно да се наблегне на по-добра превенция и лечение

Новаторски поглед върху ролята на водата в живите организми, който в крайна сметка ни доближава до отговора на загадката за етиологията, терапията и лечението на рака.

Когато президентът Никсън започва войната срещу рака с подписването на Националния закон за борбата с рака от 1971 г. и отпускането на милиарди долари за научни изследвания, това предизвика вълна от обещания, че лекът е наблизо. Изследователския Естаблишмънт тръбеше за откриването на онкогените, за които се предполагаше, че причиняват рак. Веднага след като онкогените бъдат идентифицирани, а пациентите с рак лекувани по съответния начин, ракът щеше да остане в историята.

Петдесет години по-късно е ясно, че войната срещу рака се е провалила въпреки всичко, в което раковата индустрия иска да вярваме. Новите диагнози продължават да нарастват; заради рака в момента на един от всеки трима души в САЩ може да се наложи да се бори за живота си. За повечето често срещани видове рак откриването на онкогени не е променило лечението: ние все още лекуваме със същата стара триада на отстраняване (хирургия), изгаряне (радиация) или отравяне (химиотерапия).

В „Ракът и новата биология на водата“ д-р Томас Кауан твърди, че този провал е бил неизбежен, защото теорията за онкогена е неправилна или поне непълна и се основава на погрешна концепция на биологията, в която ДНК контролира нашата клетъчна функция и следователно нашето здраве. Вместо това – пише д-р Кауан – соматичните мутации, наблюдавани в раковите клетки, са резултат от клетъчно влошаване, което няма много общо с онкогените, ДНК или дори клетъчното ядро. Основната причина е метаболитна дисфункция, която влошава структурираната вода, формираща основата на цитоплазмата и следователно клетъчното здраве.

Въпреки неуспеха на медицинската наука да сложи край на страданието или да изпълни обещанията си, продължава да е незаконно лекарите да предписват нещо различно от стандарта за грижа за своите онкологични пациенти, без значение колко опасен и неефективен може да е този стандарт и въпреки факта, че съществуват по-нежни, по-ефективни и по-обещаващи терапии, макар д-р Кауан да признава, че всички те се нуждаят от повече изследвания. „Ракът и новата биология на водата“ е страстен призив от дългогодишен лекар, че тези обещаващи терапии заслужават нашето внимание и парични средства за изследвания, и че пациентите имат право на информация, избор и медицинска свобода по въпросите на собствения си живот и смърт.