Една книга откровение за изкуството да се разделяш. С хора, вещи, събития, идеи… и най-вече с илюзиите, които сами си създаваме по пътя на духовното израстване.

„Нокомис“ е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани.

Книги като Нокомис са сред най-липсващите от лавиците на книжарниците, препълнени с мними ръководства за духовно себеосъществяване. Най-липсващи са, защото разкриват горчиви истини. Истината за това колко трудно е да се бориш със собственото си възхищение. За това как най-големият изпит в живота са нещата, от които сами се отказваме. И за това колко често си затваряме очите за цената, която не желаем да заплатим, особено, когато тази цена включва всичко, в което сме вярвали. И не на последно място, истината за това как ученикът рано или късно се превръща в най-големия урок за учителя.

Николай Янков

Това е прекрасно-честна и любящо-жестока книга за Пътя, за вярата и разочарованието, за обичта и съмненията, за мъчителното търсене на себе си, за ролите ни в живота, за благодарността за спасението и желанието да предадеш нататък, за светлината, която и води към спасение, но и ни прекарва през тъмните ни места, застинали в детски травми или в зоната на съмненията… Това е книга за това, как обичта остава, дори когато ти се струва невъзможно…

Добрина Топалова