Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Първоначалното си образование получава там, а след това се записва в Разложката гимназия. На 15 юни 1926 г. във вестника на дружеството „Борба” е публикувано първото Вапцарово стихотворение – „Към светли идеали”. През есента на същата година се записва в Морското машинно училище във Варна. Въпреки дисциплината в училището той продължава да пише и публикува. Във в. „Глобус” излизат творбите му „Косач” и „Хризантеми”, става сътрудник и на списанията „Българска реч” и „Родина”. От лятото на 1932 г. започва работа първо като огняр, а впоследствие като техник в книжно-мукавената фабрика в Кочериново. В края на 1933 г. става член на Българската комунистическа партия и се заема с набирането на съмишленици във фабриката. Докато работи в Кочериново, поетът написва първия вариант на прочутото си стихотворение „Писмо”. През 1936 г. го уволняват заради все по-нарастващото му влияние сред работниците и заради революционните му възгледи. Същата година той се премества в София. Работи в мелница, в БДЖ. С всяко отпечатано той рискува да бъде пратен в затвора. През лятото на 1936 г. във в. „Кормило” излизат стиховете „Родина” и „Горки”, а през 1937 г. във в. „Нова камбана” е отпечатано стихотворението „Пушкин”. През есента на 1938 г. Вапцаров е назначен за техник в Държавния екарисаж. Там той влиза в редколегията на в. „Технически глас”. В края на 1940 г. поетът взима участие в Соболевата акция. Заради участието си, поетът е арестуван за кратко. Срещу него обаче е заведено дело за съдържанието на стихотворението „Селска хроника”. Делото е спечелено от Вапцаров благодарение на бързата намеса на писателя Светослав Минков. В периода 1936–1942 г. Вапцаров написва най-значимите си творби. Двадесет и две от тях публикува през 1940 г. в своята стихосбирка „Моторни песни”. Неговите стихотворения са преведени на повече от 30 езика. През март 1942 г. Вапцаров е арестуван. На 23 юли 1942 г. в София Вапцаров е разстрелян. В затвора Вапцаров създава най-нежното си стихотворение – „Прощално”. „Борбата е безмилостно жестока” са предсмъртните стихове на Вапцаров, написани в деня на неговата смърт.