Френският благородник Бернар дьо Круе напуска Франция, прогонен от революцията и Наполеон. С невръстния си син Арман са приети топло в дома на руския граф Павел Аркадиевич.

Двамата не се чувстват изгнаници, а членове на семейството, заобиколени от приятели руснаци. Израснал сред тях, Арман изживява и любовни чувства към Наталия, към Катя... Но идва 1812 година. Наполеоновата армия е в опожарената Москва. Руските приятели на Арман му обръщат гръб като на чужденец, независимо че и той ненавижда Наполеон.

Арман Московеца е разкъсван между двете родини, между двете култури, от абсурдността на границите... "Войната противопоставя една Франция, която не е неговата Франция, на една Русия, която не е неговата Русия..." Воден от любов към Полин, Арман прави фатален избор - присъединява се към апокалиптично изтеглящите се разбити французи. Така намира тъжната си съдба в Париж...

♦  ♦  ♦

Анри Троая (по рождение Левон Аслан Торосян, наричан в Русия Лев Асланович Тарасов) е френски биограф, романист и историк от арменски произход. Троая е роден в Москва. Напуска Русия със семейството си по време на болшевишката революция. Известно време живее в Истанбул и Венеция. През 1920 г. се установява в Париж.

Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз. През 1959 г. е избран за академик във Френската академия, заемайки мястото на починалия през 1957 г. Клод Фарер. Анри Троая е автор на над сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура: Пушкин, Екатерина Велика, Гогол, Марина Цветаева, Распутин, Тургенев, Александър I, Александър III.

Много от книгите му са издадени на български език. Първият му роман Faux jour е награден през 1935. През 1938 за романа L'Araigne получава наградата Гонкур. Умира на 2 март 2007 г.