ПЪРВИ СНЯГ

Студени сме към зимата.
Снегът е бедността на Бога.
Но пак замръзваме пред първи сняг.
И подозренията ми към лятото
кристализират -
нечовешка е природата му -
чудовищното изобилие на красота!
Как лесно всяко изобилие
превръща ни в чудовища...
Дори и само затова, че сме бозайници -
деца на оня първи сняг,
превърнал динозаврите във въглища.

***



Стихосбирката „Без пепел” принуди И недобржелателите на Иван Желев да го признаят за нещо повече от талантлив поет. А „И” – стихосбирка с възможно най-краткото заглавие – присъединява към „Без пепел” още 33 стихотворения за любовта и бащинството, за поезията и поетите, за живота и смъртта. Плюс „Роман Томов” – забележителна епитафия за фронтмена на без време разпадналия се литературен кръг „Стрелец – II”. Следвайки Иван-Желевата асоциативност, бих казал, че в „И” поетическият му лък се цели в десятката – с един стих, с една-две строфи или с двайсетина реда. И успява, каквито И разсейки да придвиждат късогледите зяпачи! В заключение ще отбележа, че „И” може да се прочете и като очарователен съюз между поет и художник – рисунките на Румен Жеков сякаш „дописват” стиховете и придават плътност и завършеност на книгата. Отлично попадение на „Жанет – 45”!
Иван Цанев

Поезията на Иван Желев влиза директно в кръвта; превръща главата в лаборатория с червени стени, в която може да се случи всичко. Малко са поетите с кръвна група "И".
В. Балев