Може би хиляди поети по света са избирали любовта като най-важно вълнение в своя реален и въображаем живот. Ала любовната лирика на Илеана Стоянова е малко по-особена. Любовното чувство у Илеана ни говори с по-различен глас, гледа ни с по-друго лице – всъщност лично нейното. Тази лирика търси и намира по-широк хоризонт. Тя се простира от земята до облака, от реката до пустинята, в нея слънцето се взира в любовта „с око на рис”, върви с болка по пътя „между целувката и „Сбогом”, между емоционалната самозабрава и хладната мисъл за смъртта. Просторно и нееднозначно, лично и безбрежно, простичко и сложно е любовното чувство за Илеана Стоянова.

Георги Константинов – редактор