Юлия Йорданова е доктор по българска литература и университетски преподавател по книгоиздаване. Монографията ù „Генеалогия на литературата. Трансформационни модели на своето и чуждото в новата българска литература“ представя дисертационния ù труд, в който се прави опит за интерпретативна антропология на художествената литература.

Избран е генеалогичният подход при изследване на историята на литературата като алтернатива на хронологичния принцип в литературната историография. Предложени са четири трансформационни модела на културна приемственост между мит, ритуал, фолклор и литература, основани на единството в персонажа при разгръщане на отношенията свое–чуждо: мъртвият брат, Боян Мага, жената войводка и гурбетчията в Америка.

Съчетани са теоретико-методологическите традиции на херменевтиката, интерпретативизма и диалогизма при работата с емпиричен материал от новата българска литература.