„Борис и неговите синове“ е епичен разказ за титаничния устрем на княз Борис I да изгради и утвърди една нова, християнска и просветена България. Това грамадно държавническо дело обаче е изправено пред неочакван срив, когато на престола застава първородният син Расате, чийто разгулен живот и престъпления застрашават да разрушат всичко съградено. Романът разгръща мащабна психологическа драма за един баща, принуден да вземе най-жестокото решение, за да спаси своето грамадно дело, изваждайки Симеон от манастира по необходимост, за да му предаде властта сред руините на една семейна трагедия.

Какви проблеми е имал Борис по своя път? Колко тежки решения е трябвало да вземе? Защо в кратката справка на историята четем имената само на Расате и Симеон, след като летописите на времето ни казват и за още двама синове? Кои са те? Каква е тяхната роля в събитията и тяхната съдба? Дали Възходът на християнството и книжовността в България са носели само радостно удовлетворение или пътят им е белязан от сривове и трагични решения?

Този мъченически път към възхода е разказан в романа „Борис и неговите синове“.

За тези двама владетели, издигнали българската книжовност и слово на най-голяма висота, романът е словесен паметник, появяващ се в навечерието на две забележителни годишнини-възпоменания – 1120 години от смъртта на кан Борис и 1100 г. от смъртта на Симеон.