Част 2 от втория том на труда „История и теория на мировите религиозни учения“ е посветена на езотеричните школи и мистичните учения от епохата след християнството – неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм. Както и в първа част на поредицата, Ваклуш Толев представя избрани личности, преносители на това окултно знание: Плотин, Рудолф Щайнер, Петър Дънов. Авторът, не без известна доза съжаление, констатира отсъствието на магиката на евристичността в следхристиянските духовни учения – налице е констатацията на дадено и изведено. „Липсва адитумът – залата на обучението, и ковчегът на посвещението; силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството като монашеско поведение… Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на Инквизицията.“

Съдържание:

• Увод;
• Плотин;
• Неоплатонизъм;
• Исихасти;
• Исихазъм;
• Розенкройцер;
• Розенкройцерство;
• Теософи;
• Теософия;
• Рудолф;
• Щайнер;
• Антропософия;
• Дъновизъм;
• Послепис