Написана просто, но въздействащо, „Човекът, който засаждаше дървета“ е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места.

Жан Жионо 1895-1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс.