Тази книга е ценен литературно–исторически документ, който разкрива състоянието на духовната култура на българския народ през X в. и обяснява подробно характера на богомилското учение. „Беседа против богомилите“ е един от малкото останали източници, в които „от първа ръка“ може да се почерпи информация за същината на богомилското движение.

Българската действителност през X в. е печална. Народът тънел в невежество и езически вярвания. Презвитер Козма, със своя буден дух и родолюбиво чувство, се заема да изобличи всички виновници за създалото се положение, като счита, че богомилите са едни от тях.

Разбира се, днес не можем да бъдем крайни и не бива да приемаме безрезервно обвиненията на Църквата към богомилите. Богомилското учение заслужава да бъде разгледано много подробно и дълбоко и всеки, който търси, самостоятелно да го оцени. В много отношения, в позициите си и вижданията си за живота, богомилите изпреварват времето си, а дали богомилството е ерес или в действителност се приближава идейно до ранното християнство, нека читателят да прецени сам.