„Дон Кихот или Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“ е испански роман на Мигел де Сервантес Сааведра. Публикуван е в два тома, през 1605 и 1615 г. и се смята за най-влиятелната литературна творба от испанската златна ера и целия испански литературен канон. Като основополагаща творба на съвременната западна литература и един от най-ранните канонически романи, тя редовно се появява в списъка на най-великите произведения на художествената литература, публикувани някога.

Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса.

В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното оръжие създават действително подходящата начална атмосфера.