И като нокти
окови нови ни растат.
А магията
на родната ни реч
с тихия си говор вече
на този свят объркан пречи.

♦  ♦  ♦

Йозеф Михалкович е роден на 30 януари 1935 година във Велке Костолани. Завършва висше образование с диплом за инженер. Работил е като технолог в циментов завод, като директор на музея Людовит Щур в град Модра, бил е редактор в Радиото – Братислава, в сп. „Ревю на световната литература“, сп. „Ромбоид“, в изд. „Словенски списовател“. Живее в Модра.

Един от известните съвременни словашки поети. Автор е на стихосбирките „Състрадание“ (1962), „Зимовища“ (1965), „Закъде бързате?“ (1974), „Приблизително положение“ (1978), „Стихотворение по случай“ (1988), „20 стихотворения“ (2000), „Тайни на кореспонденцията“ (2009), ведно с разговори и есета.
Превеждал е поезия от френски, английски и испански език.

На български е представен в антологиите „Малка звездна музика“ – 101 словашки стихотворения (1996) и „Истината с прекрасно дълги крака“ – девет словашки поети (2000), в превод на Димитър Стефанов.