Въпреки изписаните жизнеописания и научни трудове все още ни е трудно да разберем кой всъщност е бил Зигмунд Фройд. До такава степен изобилието от коментари, легенди и слухове е припокрило парадоксалната съдба на този забележителен мислител. Всяка школа по психоанализа има свой образ на Фройд. Всеки момент от живота му е бил коментиран десетки пъти и всеки ред от неговото творчество е бил тълкуван по множество начини. Но ето го най-сетне бащата на психоанализата заедно с оставеното от него наследство, потопени в историческото време – в един дълъг разказ, в който се смесват дребни и значителни събития, личен и обществен живот, лудост, любов и приятелства, умора и меланхолия. 

"Докато гледах това място, където почиваше в мир пепелта на членовете на фамилията Фройд, си помислих, че професорът все още продължава да безпокои западното съзнание със своите митове и пътувания през сънищата. И изведнъж си представих как размахва своя бастун срещу антисемитите, как облича най-хубавата си риза, за да посети Акропола, как открива Рим като полудял от щастие любовник, как бичува глупаците, как говори без записки пред смаяните американци, как царува в стария си дом сред своите любими предмети, своите кучета, своите последователи, своите жени, своите луди пациенти, очаквайки без да трепне идването на Хитлер. Но едно поне е сигурно, казах си: този човек още за дълго ще остане великият мислител на своето и на нашето време."

♦  ♦  ♦

Елизабет Рудинеско (1944 г.) е психоаналитик, историк и доктор по литература, професор в Университет Париж-VII. Нейните трудове са преведени на повече от 30 езика. В монументалното си биографично изследване Рудинеско представя Фройд като наследник на епохата на Просвещението и в същото време като революционер, успял да проникне в най-дълбоките бездни на човешката психика чрез страстта си към литературата и митологията.