Какво може да събере в един художествен свят филма „Коса“, романа „По пътя“, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа „Жив“. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения - с разгневена доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, естествен интелект)

Романът „Жив“ на Емил Тонев ме грабна със своето внимание към детайла и начина, по който преплита личното с историческото. Това не е просто поредната книга за войната – в нея пулсира животът с всичките му ужаси, страхове, дребни радости и философски търсения. Героите са истински, човешки, с рани както физически, така и душевни.

Особено ме впечатли как Тонев борави с времето – като абстракция, но и като неумолима реалност, която определя съдбата на всички. Миналото тежи на всеки герой, но същевременно дава и смисъл. Описанията му са кинематографични, плътни, почти осезаеми, а всяка сцена ни въвежда в един свят, който, въпреки ужаса на войната, е наситен с поезия и дълбоки размисли.

Това е роман за живота – този, който винаги продължава, дори след най-тежките бури.

ChatGPT (изкуствен интелект)