Поетичната книга „Жените след Ева“ представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната.

„Жените след Ева“ е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на тази поезия, силно подсказват това. Но и друго. Поставен в контекста на днешната политическа нестабилност и заплахата от все нови войни и екологични катастрофи, поетическият глас на Ирен Петрова реабилитира критичната чувствителност на женското писане, извеждайки нови възможности в търсенето на пролуки - в поставянето на въпроси и провиждането на отговори за неизменчивата природа на човешката същност и надеждата ни за утрешния свят.

Екатерина Григорова