‌Според едно от преданията последните думи на Исус на кръста са били „Жаден съм“. Тях избира Амели Нотомб, за да ни разкаже какво е чувствал Спасителят няколко часа преди и след разпъването му на кръста в един кратък, но съдържателен философски роман – дързък, ироничен, богоборчески и състрадателен, оспорван и възхваляван от критика и читатели. Жаждата, любовта и смъртта са трите големи характеристики на въплътения Бог и Амели ги разнищва както само тя умее, с много въображение и без да се церемони.

„Началото на любовта, това са винаги двама души, които пият“, казва тя и не уточнява какво. Дали не любимото ѝ шампанско?

„Жажда“ не е историческо произведение, не е романизирана биография, според ценителите на Амели Нотомб това е роман възхвала на одухотворената плът – и литературен шедьовър, най-доброто, което ексцентричната белгийка е сътворила след „Изумление и трепет“.