Йоанна се придвижи близо, съвсем близо до морето, нежно и внимателно положи мандолината и мраморната глава на Медуза на пясъка. Сетне, напълно изтощена от последните събития и вълнения, легна до тях.

Когато малко по-късно луната изгря, картината, която представляваха заспалата жена, пустият плаж, морето, мраморната глава и мандолината, бе точно като нейното платно „Спящата“. Липсваше единствено лъвът.

Романът „Зелена безбрежност“ разказва историята на художничката на византийски икони Йоанна, която се отправя на пътешествие (английската дума quest е още по-подходяща) в неизвестността на гръцката провинция и на собствените си психични територии в търсене на изчезналите си сънища и мечти и изгубената си идентичност.