Ние сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има (само) любов и божествена красота. Тихи гиганти, чакащи търпеливо да се престрашим да бъдем третата велика сила – човек, който да излезе и да ги прегърне.

Виолета Златарева

Родена сред зеленината на Родопите, Виолета Златарева израства далеч от шума на големите градове. Може би затова винаги са я вълнували дълбоките страхове на малките хора.

Автор е на сборника с разкази „Академия за китове“ – проект, в който няма нито един кит, но много самота, и на поетичната книга „Регистър злополуки“ – каталог на всичко счупено, което продължава да обича.

Zdr, ko pr? е третата ѝ книга. В нея тя си задава въпроса доколко любовта е достатъчна и колко далеч сме от нея – въпреки възможността да я повикаме с натискането на няколко клавиша.