Монографията „Завоят на изток“ разглежда периода 1894–1898/1899 г., в който след решаване на въпроса с Българската криза, опасността от реален конфликт с Русия и създаването на българската династия князът и държавата са изправени пред проблема за добиване на международна легитимност.

Времето от залеза на Стамболов до края на Стоилов е динамично и съдбоносно време, в което бавно, но сигурно Княжеството прави голям външнополитически завой от Запада към Изтока в името на националните интереси. Базирана основно върху източници от австро-унгарските архиви, книгата разкрива съмненията и последвалия стратегически провал на Виена в запазването на нейната роля в България и трудния, но последователен път до постигане на руско, а оттам и на европейско признание на Фердинанд I.