Стив Шлисел е много прав като казва, че идолът егалитаризъм е невидим като го оприличава на отровен газ. Никой не го усеща освен птичето във въглищната мина: „Ефектът на егалитаризма върху нашето общество е като мъртвото птиче; по белезите знаем, че сме в опасност, независимо дали сами можем да уловим присъствието му“.

Липса на дискусия относно егалитаризма не е случайна. Тя е брилянтна, макар и широко неосъзната стратегия. Показва колко дълбоко вкоренен е идолът егалитаризъм в съвременния свят. Ако имахме изобилие от книги, които го защитават и обясняват, това би било признание, че все още има нужда да се избута в центъра. Фактът, че за егалитаризма не се говори, не се обсъжда основното му посвещение, доказва широкото му приемане.

Завет или хаос не си играе с повърхностни въпроси. Отива директно при Дагон и го събаря – „Ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон“ (I Царе 5:7).