Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени.

Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на любовта, ДНК-то на която тече във вените на всеки неин стих. Тя търси грешната си сянка, вградена във вятърните мелници и танцува с корабче с Краля на булеварда като една тъжна клоунеса, която само след миг ще получи новите си крила, защото любовта е щедра и винаги пристигаща навреме. Оставете се на Стефка Петкова да ви заведе на кино. Филмът наистина си заслужава „Оскар“-ите ви.

Маргарита Петкова, редактор