Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си.

В периода началото на 1989 – края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо цивилизовано. Без такава намеса – е, спомнете си какво се случваше в Югославия, докато ние тук викахме „Кой не скача, е червен!”. Там в гражданските войни загинаха стотици хиляди. Тук не гръмна една пушка. Там предимно не са в ЕС и НАТО. Тук сме.