Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният „той“, персонажът Ен) остава жив. Връзката с „общото дело“ тук е проста – врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата в събитие на съзнанието.

— Кирил Кобрин, историк и журналист

Доколко е тънка мембраната, разделяща „нормалното“ от „ненормалното“, демонстрира опитът на която и да е война. Човекът е природен убиец, у него тъмното е постоянно в движение. За да се разделим с илюзиите за себе си, достатъчно е да прочетем „Записки на блокадния човек“.

— Андрей Тесля, руски историк

Лидия Гинзбург не се страхуваше да разкаже цялата истина за човека. Затова и нейните „Записки на блокадния човек“, с техния почти биологически реализъм, си остават най-страшният текст, писан някога за блокадата. Беше уникален мислител. Не се страхуваше от нищо. Живя тежък живот в безумна страна и самотна старост, но имаше своята работа, както и невероятна, изумителна мъдрост. „Живях без хипнози“, – беше казала веднъж. Учеше своите читатели да бъдат свободни от страхове и лъжи. Победи не само ужаса на живота, но – доколкото ѝ бе възможно – и ужаса на смъртта.

— Дмитри Биков, писател и литературен историк

Съществува огромно количество източници на блокадното интелектуално писане, но сред тях „Записки на блокадния човек“ са гениално написаните. Като филолог тя включва в своите наблюдения елементи от експертизата на психолога и социолога, а остроумията ѝ в духа на Вяземски се редуват с литературоведски анализ, на който са я учили Тинянов и Шкловски.

— Полина Барскова, поет и филолог

900-дневната обсада на Ленинград (1941-44) е една от повратните точки на Втората световна война. Тя забавя немското настъпление към Русия и се превръща в национален символ на оцеляване и съпротива. Приблизително един милион цивилни загиват, повечето от тях от студ и глад. Лидия Гинзбург е една от оцелелите.

Използвайки собствените си бележки и скици, които е написала по време на обсадата, заедно с разговори и впечатления, събрани през годините, тя успява да синтезира колективния опит от живота под обсадата. Чрез болезнено изобразяване на ужасяващите условия от този период книгата на Гинзбург е възхвала на достойнството и силата на човешкия дух.

— goodreads.com

На читателя на Записките е предоставена възможността да се въплъти в самотен интелектуалец, придвижващ трудно тялото си по повърхността на града или подслушващ разговорите на околните в бомбоубежищата и по опашките за хляб. Описвайки даже собствените си спомени и усещания, Лидия Гинзбург откроява в тях най-универсалните аспекти на блокадното съществуване.“

— Емили ван Баскирк, професор в университета Рътгърс, Ню Джърси

Въпреки че книгата изобразява мъчителните условия на блокадата, на читателя не са отнети впечатленията за достойнство, жизненост и интелектуална устойчивост на мислещия ум, тъй като той успява да осмисли екстремното преживяване. Това класическо произведение на документалната белетристика се нарежда до произведенията на такива писатели като Примо Леви и Албер Камю.

— Отзив в amazon.com

Много важна книга за тези, които искат да разберат какво е блокада.

Не в цифри или ужасяващи факти, а по същество: психически, психологически, културологични. Блокадата на Ленинград не може да бъде напълно преодоляна. Тя е останала с този град завинаги. За да разберете какво представляват репресиите, изгнанието, арестите и тоталитарната система, трябва да прочетете Колимски разкази, а за да разберете какво е блокада – Записки на блокадния човек.

— Отзив в ru.bookmate.com

Това е една от най-известните книги за живота в обсадения Ленинград. Авторката показва не само общия живот на жителите на града, но и „блокадното съществуване“ на един човек, назован Ен, който е всъщност събирателният образ на „интелектуалец, поставен при извънредни обстоятелства“.

— Отзив в topreading.ru

Това е учебник по оцеляване, мемоари и философско есе. Без много натурализъм, но все пак с ужасяващи истории. Без излишно описание на ежедневието, но с многократни повторения на главния рефрен: глад, зима, студ, хляб, храна, хляб. Книгата на Гинзбург показва как да запазиш човешкото и как да си част от обществото по време на екстремни условия.

— michurincy.blogs.donlib.ru

В Записки на блокадния човек (а Лидия Гинзбург преживява цялата блокада в Ленинград) „омерзителният вой на въздушните сирени“ ѝ напомня бученето на движещия се асансьор в нощите на 1937 година. Блокадата, по такъв начин, се оказва и своеобразна метафора на друга, сходна с нея гибелна ситуация от съветския живот.

— Александър Кушнер, поет и есеист

Това е една от най-известните книги за живота в обсадения Ленинград. Авторката показва не само общия живот на жителите на града, но и „блокадното съществуване“ на един човек, назован Ен, който е всъщност събирателният образ на „интелектуалец, поставен при извънредни обстоятелства“.

— Отзив в topreading.ru

Това е учебник по оцеляване, мемоари и философско есе. Без много натурализъм, но все пак с ужасяващи истории. Без излишно описание на ежедневието, но с многократни повторения на главния рефрен: глад, зима, студ, хляб, храна, хляб. Книгата на Гинзбург показва как да запазиш човешкото и как да си част от обществото по време на екстремни условия.

— michurincy.blogs.donlib.ru

В Записки на блокадния човек (а Лидия Гинзбург преживява цялата блокада в Ленинград) „омерзителният вой на въздушните сирени“ ѝ напомня бученето на движещия се асансьор в нощите на 1937 година. Блокадата, по такъв начин, се оказва и своеобразна метафора на друга, сходна с нея гибелна ситуация от съветския живот.

— Александър Кушнер, поет и есеист