За шестата част авторът пише: „Първоначално не възнамерявах да включа очерци за Елизабет Гескъл и Антъни Тролъп, но впоследтвие се убедих, че книгата не би била пълноценна, ако тези писатели липсват. Сред първоначалните ми намерения фигурираха Джордж Мередит и Томас Харди, но в хода на работата реших, че първият издребнява на фона на големите викториански романисти, а вторият, не е типичен неин представител. Що се отнася до Луис Карол в книгата, то също дойде по-късно и е мотивирано в последната глава.

Шестата част на мащабния литературно-критическия труд на проф. Симеон Хадижикосев Западноевропейска литература е посветена на английската култура и литература през ранно - и средновикторианската епоха. В тома намират място романистите Джейн Остин, Чарлз Дикенс, Уилиам Текъри, Сестрите Бронте, Елизабет Гескъл, Джордж Елиът, Антъни Тролъп, Луис Карол, някои от които като Гескъл, Елиът и Тролъп са недостатъчно познати на българския читател. Тази част от изследването на проф. Хаджикосев е опит да се обогати оскъдната критическа рецепция върху големите английски реалисти от ХІХ в.

Самият автор споделя по отношение на работата по този том следното: Работата над настоящия том не бе свързана със затруднения от типа на посочените в предварителните думи на предходния. Въпреки това тя също не бе лишена от изненади за самия мене, довели до известни промени. Първоначално не възнамерявах да включа очерци за Елизабет Гескъл и Антъни Тролъп, но впоследтвие се убедих, че книгата не би била пълноценна, ако тези писатели липсват. Сред първоначалните ми намерения фигурираха Джордж Мередит и Томас Харди, но в хода на работата реших, че първият издребнява на фона на големите викториански романисти, а вторият, не е типичен неин представител. Що се отнася до Луис Карол в книгата, то също дойде по-късно и е мотивирано в последната глава.

Едно от достойнствата на тази обемиста поредица е българоцентричният поглед към процесите и явленията в западноевропейската литература и култура. В изследването се правят многобройни паралели с българската литература и култура.

Подходът на Симеон Хаджикосев към историята на западноевропейската литература е интердисциплинарен. Освен чисто литературоведските анализи той съдържа елементи на психобиографизъм, културологически, социологически и антропологически подходи. На страниците на неговата история се споменават и многобройни исторически личности, говори се за архитектура, живопис и музика, има интерес дори към история на модата.

В студиите, посветени на отделни автори, са посочени и анализирани почти всички български писания за тях, заслужаващи внимание. Десетки са портретите за автори, които само са били споменавани бегло у нас. При всички случаи изследователят се е старал да поднесе съвременна визия за разглежданите писатели, като не е криел надеждата си, че тези литературни портрети могат да предизвикат появата на преводи на редица творби на български език или преиздаването на отдавна изчерпани преводи.

Многотомникът Западноевропейска литература е може би най-обширното литератоуроведско и културоведско изследване на български език. Изключително помагало за студенти и ученици, на учители, а и на всички ония, които проявяват интерес към западноевропейската литература.

Проф. Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на повече от 30 книги, на стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат. Изследовател на западноевропейската литература и съвременната българска литература. Познавач на провансалските трубадури и тяхното творчество, чете на над 30 езика. Автор на на повече от 30 книги, стотици есета, статии, рецензии. Основният му труд е многотомната Западноевропейска литература. Пише мемоарна тетралогия, събрана в книгите Записки на конформиста (2005) и Записки на вътрешния емигрант (2006).