Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество.

Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в „Залязващото слънце“ са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено изоставя класата си, става символ на разрушаването на предишни норми и ценности - разрушение, което обхваща толкова голяма част от съвременния свят.

„Човекът има език, познание, принципи, социален ред, но нима това го нямат и животните в една или друга степен? Единственото, което ни отличава от тях, е способността ни да имаме тайни и да лъжем.

Ще напиша романа си непохватно, грозно, само и само да видя радостта от провала ми върху лицата на „приятелите си“.

„Каквото и да си говорим, можеш да си сигурен в едно: човек трябва да се преструва пред всички, за да остане жив.

Когато започнах да се преструвам, че съм достигнал зрялост прекалено рано, когато се преструвах на безделник, когато лъжех, че не мога да напиша роман, когато казвах, че умея да лъжа, когато лъжех, че съм богат, когато се правех на безразличен, всички ми вярваха. Но когато, без да искам, съвсем неволно простенех от истинска болка, пуснаха слуховете, че симулирам страдание.“

Осаму Дазай