Действието на романа се развива през ХVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна „herba panacea“. Те са смятали, че тютюнът, открит наскоро преди това в Америка, в Новия свят, е панацея, обещаното от древните велико лекарство, с което се лекува почти всичко. Този възглед е бил много широко разпространен сред европейските лекари през ХVІ и ХVІІ в. и следите му могат да се видят доста отчетливо чак до ХІХ. 

Можете да си представите, или по-скоро не можете, каква поредица от трагикомични недоразумения следва от това. Историята на тютюна е също много показателен символ – показателен за слабата сила (или силната слабост) на човешкия ум, за претенциите на науката, винаги големи и често неоснователни, за странното преплитане на доброто и злото, преплитане на силните характери с добрите намерения и лошите практики, за промяната на възгледите и светогледите, така подвластни всъщност на случая и момента, за възхода и попарването на надеждите и упорството в грешките, за изкушението на лекарствата, медицински или други, които накрая ви убиват, и най-сетне за несломимата, непоколебима жизненост на природата и нейните създания. Великолепна история в трагикомична книга за малкия човек в необятната природа.

"Захвърлен в природата" получи наградата ВИК за 2009 г. Милен Русков спечели първото издание на конкурса "Елизабет Костова" за издаване на съвременен български роман на английски език. 

„Захвърлен в природата“ ще бъде издаден от американското издателство Open Letter Books през 2011 и ще бъде включен в издателския списък на издателство Canongate.

http://ekf.bg

 

„Можете ли да си представите как се влиза в жаргона на „Ласарильо от Тормес“ или „Дон Кихот“? Изглежда лесно, но за да се получи атракция, която след това не те оставя за дълго, се иска майсторска ръка, за каквато вече бяхме загубили надежда, че може да се появи у нас. Синьор Русков безспорно е сред най-добрите стилисти, пишещи на изчезващия български език.“

Йордан Ефтимов