Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят.

„Захарното дете“ е най-вече роман за възпитанието, история за обичта; от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: „Робството е състояние на душата. Не е възможно да направят роб един свободен човек.“