„Загадките на българската веда” (2017) е второ изследване върху песните от „Веда словена”, този път върху всички включени в сборника цикли. Анализът на всеки един от главните персонажи разкрива неподозирани паралели между техните имена и делата им, които следват хода на човешката еволюция. Мома Вълкана бележи началото в развитието на народа, приел за свой тотем вълка и името му още през палеолита. Синдже е малкото вълче – рожбата на мома Вълкана и Слънцето, което след като възмъжало отвело младежите в люлката на неолитната култура – района на Загрос и Таврос, където са положени за пръв път основите на мотичното земеделие. Символи на тази първа житница става т.нар. Ситска земя със Ситска крале и с неговата дъщеря (сито = жито). А нейният син Сада крале става носител на културното земеделие, на градинарството и овощарството. Уфрен, Урфен, Орфен, Орпю (Орфей) е чудноватото дете, родено хвъркато, с криле на раменете и със свирка в ръката. Още невръстно, свирката му кара всичко живо щом я чуе, да заиграе с музиката. Това майка му Горска юда използва, за да опитоми първите овце и да ги приучи да живеят с хората. Тя първа започва да дои овцете и научава хората да пият мляко и да си правят сирене. Власа бога учи Има крале как да опитоми биковете, а юнак Драве пръв започва да оре земята с впрегнатите в ралото опитомени волове.