Когато Микалийн става майка, тя поглъща всички книги за детско възпитание, но препоръчаните техники се оказват неефективни. Не и за своенравната ѝ малка дъщеря. Когато обаче посещава маянско село на полуостров Юкатан, попада на родители, които отглеждат децата си по коренно различен начин и резултатът е изумителен. Децата им са невероятно мили, благородни и услужливи, при това без викове, заплахи или наказания. Как става това?

Дюклеф, заедно с тригодишната си дъщеря, посещава три от най-древните общества на света: маите в Мексико, инуитите отвъд Северния полярен кръг и хадзапите в Танзания, за да научи и усвои техните родителски стратегии. Тя забелязва, че тези общества нямат проблемите на западните родители. Те изграждат коренно различни взаимоотношения с децата си, основани на взаимопомощ, а не на контрол, на доверие, вместо на страх, и съобразени с индивидуалните потребности, вместо с унифицирани критерии за детско развитие. Маите са майстори във възпитанието на отзивчиви деца, инуитите отглеждат емоционално интелигентни деца, а хадзапите са експерти в това да възпитават самоуверени и мотивирани деца.

Микалийн не само живее заедно с тези семейства, но и прилага техните родителски похвати върху собствената си дъщеря с поразителен успех. Изпълнена с практически идеи, „Забравеното изкуство да възпитаваш“ ще ни помогне да преосмислим начините, по които общуваме с децата си, за да отгледаме емоционално интелигентни, уверени и отзивчиви деца.