В последната книга от своето многотомно изследване на произхода и културата на древните българи д-р Живко Войников ни запознава с може би най-говоримите археологически свидетелства за принадлежността, културата и етническия състав на едно степно население, каквито са неговите погребални обреди.

Анализирайки българските некрополи из цяла Европа – от Кавказ, Украйна и Волга, през България и Румъния, до Италия – авторът извежда основните характерни черти на българските погребални традиции, някои от които, като например поставянето на дървен надгробен капак, са изключително устойчиви и се съхраняват и до ден днешен. С получения резултат той проследява българските миграции и контакти в това далечно и неизвестно минало и търси аналогиите в Централна Азия, които биха могли да ни подскажат от къде идват тези традиции. В хода на това изследване получаваме отговори на важни въпроси като: към какъв расов тип спадат мнозинството от древните българи, кога и от къде идват българите, които се заселват на Волга, от къде идва практиката на трупоизгарянето в биритуалните български некрополи, кои са същинските българи и кои само са наричани така, кои са само техни съюзници и кои в крайна сметка се вливат в българския етнос.

С настоящия труд, добавяйки тези археологически източници към останалите писмени, лингвистични, генетични и др. свидетелства, д-р Живко Войников завършва цялостното изложение на своята солидно аргументирана хипотеза за произхода на древните българи – хипотеза, която устоява на теста на времето и все повече се превръща във фактор, който не може да бъде пренебрегнат.