Определян като стилистичен шедьовър в литературата на XX век и едно от най-великите произведения на Хемингуей, „За кого бие камбаната“ (1940) е морално и философско размишление върху войната, любовта и смъртта. Изобразяването на Испанската гражданска война тук излиза извън пределите на политическото в полза на универсалната тема за жертвоготовността и куража пред лицето на смъртта.

Сложната политическа обстановка и психологическият портрет на централните персонажи са постигнати чрез характерната за писателя ударна, дисциплинирана проза, лишена от помпозност. Този приземéн език навява усещане за реализъм и непосредственост, затова мнозина схващат романа като изява на творческия апогей на автора – прочутата „теория за айсберга“ на писането в най-зрялата му форма.

„За кого бие камбаната“ е зареден с трагичен хуманизъм – вяра в смелостта, честта и обичта пред неизбежния край.