…руско-украинската война, която донесе на Украйна много печал, кардинално промени всички украинци: всичко, с което досега живеехме, всички наши някогашни мечти и емоции станаха за нас маловажни, несъществени, защото нашият народ е принуден сега да отговори на екзистенциалния въпрос: ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме; в простора на любовта бе написана и моята книга „За какво мисли човек“, която е приятелски настроена към българския читател и в която има трогателен разказ за обикновения българин Стефан Кърнов от Поморие…

- Васил Габор

И отново отдалеч-отдалеч, сякаш от забвението, изплуват забравени звуци и започват да тревожат душата ти и да ти напомнят за миналото време и за хората, които си познавал и обичал на този свят. И ти се връщаш в детството си, светло и чисто, и се къпеш в топлина, и слушаш познатите звуци, които долитат отвън и се чуват в къщата. Чуваш как се ражда денят и как угасва, чуваш гласовете на родителите си и на съседите си, на птиците и дърветата, чуваш шепота на дъжда и квакането на жабите.

(из „Сградата на самотния човек днес“)

Сякаш вятърът продължава да гони по света неспокойната му душа. А същевременно поетът не бърза за никъде. Внимателно изучава света и знае много интересни неща за дърветата и растенията, птиците и зверовете, звуците и ароматите. Той възприема всичко като Божи дар и се радва на всичко, и се удивлява като първобитен човек и когато започне да пее, гласът му остава дълбоко в душата…

(из „Самотната къща с хряна“)

Васил Габор (р. 1959, Олександривка, Закарпатие) е украински писател и учен, автор на известния в Украйна издателски проект „Частна колекция“. Първата си „Книга за екзотични сънища и реални събития“ пише цели 20 години, тогава се ражда и дъщеря му, втората – „За какво мисли човек“ – написва след 10 години, тя е свързана с раждането на неговия внук, а третата – „Обичате ли?..“ – написва след пет, когато се ражда внучката му. Книгите са много различи, сякаш от трима различни автори: първата е издържана в жанра на класическата новела, втората – в стила на японския жанр дзуйхицу (асоциативно писане), а за третата измисля нов жанр – „дихания“ (в едно или няколко изречения са отразени образът, мисълта и състоянието на душата). Превеждан е на английски, немски, словашки, сръбски, хърватски, чешки и японски език. През 2019 г. излиза „Жената, влюбена във вятъра“, съдържаща новели, истински истории, визуални творби и разговори. През 2021 г. се появява най-новата книга на автора „Сълзите на дъжда“.