„За глътка въздух“ от Даниела Паскова е роман за трудния живот, трудната любов и жестоката борба за онова малкото щастие, което винаги шепти или чука тихо на вратата ти. Трудно е да го чуеш, понякога е невъзможно да го усетиш, но никога не спираш да го търсиш. Щастието е като футболна топка. Гониш я, докато бяга пред теб, а спре ли на едно място, я риташ силно и всичко започва отначало. Дали героите в този роман сами подритват малкото си щастие или точно когато протегнат ръце, за да го хванат, жестоката съдба бърза да го изрита силно в друга посока?

Съдбата си играе с персонажите в този роман. Поразбърква и пренарежда събитията в живота им така, че да заслужат и извоюват щастието си с кръв, пот и много болка. Борят се смело за глътка въздух… буквално и преносно. Преминават през капаните и преградите, които се изпречват на пътя им. Стават, изтупват калта и прахта от себе и продължават напред. Всеки от тях носи собствения си товар. Всеки се бори със своите си страхове и демони. Живее с тях. По-скоро живее въпреки тях.

Младо щастие и зараждаща се любов, които все се изплъзват на героите заради нещастията и бедите, които бележат живота им. Сред страниците може да прочетете за пандемията от COVID 19 и за млад лекар, който работи в такова отделение. Художничка, останала сираче като дете, белязана от изнасилване и тормоз в Домове за изоставени деца и приемни домове. И третият персонаж, който след първия шамар, първия побой, първото изнасилване, първата доза наркотик неминуемо поема по пътя си, за да се превърне в отрепка, наркоман и насилник. Извършва отвличане и дори убийство. И присъдата му накрая е изпълнена…

Историята е тежка и драматична, но сред редовете често има вмъкната една лека усмивка и закачка. Като глътка въздух за читателя. Защото дори и сред най-тъмните и тежки облаци за момент може да се покаже слънцето. Да върне надеждата и да усмихне душата. Нищо, че след минута може да се развихри страшна буря. Вечен ураган няма. Както няма и вечна дъга. Всичко в природата и живота е преходно. Важното е да се борим с всички сили за щастието и любовта, така както тялото ни се бори всяка секунда за глътката въздух, за да можем да дишаме.

Борба за щастие и любов по време на пандемия. Борба с цената на кръв, пот, смърт и много болка.