Преживяно, откровено, чувствително, интелигентно, талантливо – това са усещанията, които ми останаха след прочита на разказите „За една пита кашкавал“ – първата прозаична книга на Павлина Димитрова Георгиева. Тя би могла да бъде определена и като малък роман – героите са едни и същи, а действието се развива в посока обратна на часовниковата стрелка – започва с края на детството на героинята и постепенно (отпред-назад) се връща в годините на нейното израстване, завършвайки с живота на ембриона в утробата на нейната майка и излизането от там – сиреч, раждането. Удивителен е разказът на …ембриона. Сякаш читателят гледа филм, заснет с тайна камера.

Сякаш е пред киноекран и същевременно участва в тайнството, което се прожектира на него. Толкова са зрими и запомнящи се картините, образите и героите, създадени от авторката...

Румен Шомов - драматург, писател, преводач на поезия

Тези разкази се родиха като емоционален отговор на зачестилите през последното десетилетие опити за романтизиране на социализма в България.

Много нещо се изписа в интернет, много неверни неща се изговориха по радиото и телевизията. Хора, обременени с носталгия по този период по различни причини, се възползваха от незнанието на историята от младите и от това, че в страната ни расте вече второ поколение, което е родено след падането на Берлинската стена и което не помни какво се е случвало преди това.

„За една пита кашкавал“ е първата ми книга с разкази и аз се надявам, че освен документална ценност за социалистическото време, тя е ценна и със своята художествена стойност.

Това е книга за моето детство, за това как едно момиче е израснало в годините на социализма и как е възприемало света със своите очи и сърце, независимо от пропагандата и фалша, с който ни свикваха да живеем.

Поли Георгиева