Двата народа, гети и хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330-337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази Готика е азбуката известна ни като Глаголица. 

Климент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и фригийски букви донесени от Кадъм преди Троянската война, използвани първо от пеласгите, част от които използват 6 века по-късно и гърците.

На тази азбука с две различаващи се калиграфии, гениалните учени Урфил, Констатин и Методий и техните ученици създадоха основите на българската и славянската култура. На тази азбука пишат „малките готи“ останали в днешна северна България, които, според Йордан, „са голям народ“. Така, че историята на гетите, наричани от трети век насетне готи, даже само по тази причина, а има и много други, е история на България. Това е причината, ранните български будители, като Гаврил Кръстевич, Георги Раковски, Ганчо Ценов и др. да са познавали в най-големи подробности трудовете на Йордан и Малх.