В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова – „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934), които имат само по едно издание.

Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата – във вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“, в двата сборника „Сноп“, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни – от края на живота ѝ, са взети от машинописа „Язове. Избрани стихотворения“, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив.

Постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление от краткостта на живота, пожари на незаглъхваща страст – такъв е поетичният мир на Яна Язова – различната страница в българската поезия от 30-те години на ХХ век.

Най-после за пръв път цялостно пред съвременния читател се изправя поетесата Яна Язова – неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини...