Жените от социалистическите страни в Източна Европа – навремето наричани „Втория свят“ – някога са доминирали женския активизъм в ООН. Приносът им обаче е до голяма степен забравен или считан за незначителен в сравнение с този на западните феминистки. 

Във Вторият свят, вторият пол Кристен Годси проследява дейността на източноевропейските и африканските жени през 1975 г., в рамките на Международната година на жените на ООН и последвалото Десетилетие на жените (1976–1985) и възстановява част от тази изгубена история. 

Чрез случаите на социалистическа България и необвързаната, но просоциалистическа Замбия, Годси прави видими феминистките мрежи, изградени между Втория и Третия свят, за да покаже как обединението на социалистическите жени оспорва лидерството на американките в световното женско движение. 

Въз основа на архивни документи и интервюта, проведени на три континента, Годси настоява, че международната идеологическа конкуренция между капитализма и социализма оставя дълбок отпечатък върху света, който жените обитават днес.