От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност току пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде: именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под достойнството ѝ; там, където не се разискват първите и последните въпроси на битието, не се размишлява строго методологично за живота и смъртта, смисъла и съществуването, истината и справедливостта, а се разисква мимоходом за ефимерни неща от живота: за света на предметите за широко потребление, за делника и неговата своеобразна естетика, за вездесъщото присъствие на музиката, за границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие, за обектите на удоволствие от всякакъв вид, за футбола, велосипеда, тялото и неговите уловки, за идолите на едно време, което вече няма идеали, и за единственото, което все още е в сила в тази вселена: парите.

Професорът в Института по философия към Виенския университет Конрад Паул Лисман разглежда философията на всекидневния опит. Авторът описва нещата, които ни заобикалят, предметите, с които си служим ежедневно, и така ни въвежда в естетиката на всекидневното.