Ако си представим всички съботи през 1982-ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката.

Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а очите ми бяха извити надолу, устата също.

Лицето на Трейси беше наперено и обло, приличаше на по-смугла версия на Шърли Темпъл, само дето носът ѝ беше проблемен като моя, веднага го забелязах, нелеп нос - вирнат право нагоре във въздуха като зурличка. Симпатично, но в същото време и доста отблъскващо: ноздрите ѝ бяха постоянно на показ. По отношение на носа бяхме едно на едно. Що се отнася до косата - резултатът беше категорично в нейна полза.

Зейди Смит е най-добрата писателка от нашето поколение, а Време за суинг е най-добрата ѝ книга до момента. Романът суингира, лъкатуши и пулсира в ритъма на живота, изпълнен с емоция, екзалтиращо интелектуален и потопен в тъга. Какво чудо е, че литературата все още прави неща, непосилни за другите форми на изкуство. Какво чудо е, че Зейди Смит е сред нас и продължава да пише.
Гари Щайнгарт

Време за суинг е повратна точка в писателския път на Смит; роман, в който помъдрелият є поглед най-сетне е на нивото на езиковата є виртуозност... Нейната проза носи дълбока наслада, лишена е от ефектни остроумия и импулсивни оценки, чудесно балансирана и добре акордирана. Изумително е да се наблюдава развитието на Смит от блестящия є дебют, през острата самокритичност, до зрелия и опитен творец, който е днес.
Самир Рахим, Prospect Magazine

Време за суинг се отнася към Бели зъби така, както неотдавнашният роман на Джонатан Сафран Фоер Ето ме - към неговия дебют: може жизнерадостната нотка да е приглушена, но в замяна виждаме политическа мъдрост и емоционална зрялост… Време за суинг прилича повече на творба на Джордж Елиът… Неподправена и красиво сътворена трагикомедия… Идеите се подчиняват на блестяща хореография: ако Бели зъби беше Бъзби Бъркли, то Време за суинг е Пина Бауш... енергичен, значим, дискусионен и високолитературен текст.
Стюарт Кели, Scotsman