Рисувам ти звънчета по листата,

направени от топъл сънен вятър,

от нежната усмивка на Луната,

и капките на сън дъждовен…

Във него аз съм много малък,

във джоба ми подрънкват песъчинки,

и можеш със сълза да ме удавиш,

(за това не плачеш, през усмивки)…

Очите ти са топли и говорят,

и искам аз да чуя този глас,

и само ако обещаеш, да не плачеш,

при теб, крилат, ще дойда аз…

И много ще внимавам, със усмивка,

ще слушам тихо твоите очи,

звънчетата щастливо ще подрънкват,

Луната замечтана ще звучи…!

И двамата ще се заслушаме в небето,

ще литна аз, ще литнеш ти,

и във сърцето ми аз винаги ще пазя,

гласът на твоите очи…!

Ивайло Милев Костов е роден на 13. 04. 1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва „Актьорско майсторство" в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски". Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18-годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му „Под звездите озарен" (2004), „Целувката" (2012), „Изворът на любовта" (2016). „Целувките ще бъдат две" (2017), „Животът ми е нежна болка" (2020), „И някъде расте небето“ (2022). „Време е да те целуна“ е седмата му книга.