Сабина Кърлева е лауреат на двадесет и деветия Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2012. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.

Nausea

От къде е дошъл показалецът
който толкова жалко ме сочи. 
Не мога да заспя преди да го лапна
мой си е, твърде горчив,
стои скрит дълбоко в устата ми.
Това често изразява безпомощност -
много пъти е свидетелство за инфантилизъм.

Друг път е революционен жест, особено, когато го правиш съзнателно,
със злобна усмивка пред огледалото -
тогава е нещо дълбоко екзистенциално и предизвикващо промяна.

Хранопроводите на дните
ще върнат всичко обратно
Стомасите на времето ще са отново празни

Това, което възприемаш като собствено себе си 
не е онова, което изглежда.
Онова, което е безпосочно и вътрешно,
рано или късно ще изблъска другото – 
ще те накара да сънуваш сън, в който ембрионалната фаза е някак си задължителна.

Знаеш, че не е сладост това, което от устата ти се стича
и пада на снимката от съня,
не са лалета украшенията ти
не са славеи долетелите птици...

и дрипите, в които си облечен, 
не са доспехи.

неавтентичният живот, призраците на дните,
скритите, заседнали неща -

всичко това

ще бъда върнато
по хранопровода 
обратно нагоре